IV.

Детството и юношеството си Жейн е изживял в окръжния град „О”. Разполагам с оскъдни данни за този период от живота му, и то благодарение на приятеля ми Рино, който е от същия град, и по стечение на обстоятелствата е бил съсед на Жейн. Това тяхно познанство бе и причината двамата да бъдат съквартиранти за известно време, преди Жейн да стане съвсем непоносим. Рино ми разказваше, как като малък Жейн е бил мамино детенце par excellence и как всичките му проблеми в общуването с околните деца са били решавани от родителското тяло и то от позицията на силата. Веднъж Жейн се подигравал на някакви хлапетии, колко били загубени, и те естествено му хвърлили един пердах, след което Жейн извикал майка си да се саморазправи с тях. Рино е бил свидетел на случката и казал: „Извинете, госпожо, но в случая вашият син не е прав”, а Жейновата майка – лъвица отвърнала, че не приема мнения от гамени, толкова невъзпитани, че да спорят с възрастни. Описвам тази случка, за да изразя мнението си, че по принцип само ограничени и комплексирани родители се месят по подобен прекомерно покровителствен начин в живота на децата си. Така те веднъж създават у останалите деца неприятна нагласа към „маминото детенце”, и на второ място, насаждат у собственото дете безпочвеното впечатление за безнаказаност и превъзходство над околните.

Мнението ми, че Жейн до голяма степен се е „метнал” на майка си се затвърди след запознанството ми с нея. Тя непрекъснато ми говореше на „вие”, дори след като й се представих и обясних, че подобна учтивост е излишна, защото със сина й сме приятели отдавна. Тя обаче продължи да се обръща към мен с все същия формален тон, което ме караше да се чувствам неловко. От друга страна, майката на Жейн беше учителка, тоест би следвало да има по-професионален възпитателен подход от средностатистическия човек, но едва ли е било така, що се касае до собственото й отроче. Напротив. В разговорите си с нея ми направи впечатление прекаленото, даже малко изкуствено въодушевление, с което тя говори за сина си. Ето, той бил приет за студент в специалността, в която искал, сякаш мен не бяха ме приели в същия факултет, ами в строителни войски. Приемът в университета бил вторият епохален успех в образователната биография на Жейн след завършването на английската гимназия в град „О”. Много добре, само че какво се оказа в действителност:

Вече споменах, какво училище е завършил Жейн, но това не беше първоначалното признание. Не беше и второначалното, между другото. Имахме много колеги точно от въпросната гимназия и те споделиха, че ако гражданинът я е завършил, то той би им бил съученик, но те не си спомнят да е бил такъв, следователно или те всички грешат, или той се е заблудил. Изключвам, разбира се, твърде невероятната хипотеза, гражданинът да е Invisible man undercover. След изтъкване на този аргумент, Жейн поясни, че те не се познават, защото, той бил завършил като „частен ученик”, каквото и да значи това. Третата (истинската) версия стана известна благодарение на бащата на Жейн. Старият дошъл в София да види сина си и докато се черпел с Рино и другия съквартирант на Жейн, човекът се размекнал от алкохола. Станал по-словоохотлив и чувствителен. Задръжките отслабнали, той се взрял дълбоко в сърцето си и някак от само себе си болката си проправила път навън. Разочарованието от единствения непрокопсан син разкъсало задръжките на Жейн-баща и с насълзени от мъка очи той се изповядал:
- „Частен ученик” в английската гимназия – как ли пък не!

Дори без свидетелските показания на Жейн-баща, за околните беше ясно, че ако той се е дипломирал в английската гимназия в град „О” като частен ученик, това е било резултат на изключителни връзки или на изключителни по размери подкупи. Макар по негово собствено твърдение английският му да беше на Шекспирово ниво, веднъж докато се шляехме по „Графа” аз го попитах:
- Абе, Жейн, какво пише тук? – посочих една картичка, на която беше записано „There’s no substitute for you!”
- „There’s no substitute for you!”- отгатна той.
- Позна! – казах – но как се превежда това на Български?
- А, за теб няма…. Какво беше substitute?
- Заместник.
- Да, да разбира се, беше ми на езика, ма ти ме изпревари.
Толкова за пасивния английски. Сега за активния. Един път Жейн ми беше дошъл на гости. Сестра ми – Понга – беше наоколо и гражданинът реши да направи опит за флирт. Да се флиртува в присъствието на брата, си е причина да се убият 50 000 Жейновци, но той подходи толкова непохватно, та се спаси. Замисълът му се отличаваше с изключителна простота и неефективност и преминаваше през два основни етапа: 1. да напише на един лист: “Ponga is the best girl in the world!” и 2. да й го покаже. Понга го гледаше тъпо, и то не защото не разбира английски, а той се хилеше с погледа на стария моряк от едноименната поема.* Разбира се, аз доведох тази история до знанието на максимален брой хора при първа възможност и всички те му се подиграваха по един или друг начин, но той не се трогна особено.

* Става дума за поемата на Самюъл Тейлър Колридж “Rime of the ancient mariner”. Старият моряк се натъква на сватбено тържество и досажда натрапчиво на гостите, докато не завършва историята си защо не трябва да убиваме албатроси – бел. моя.

За изключителната глупост на Жейн говори и начинът, по който той се подготвяше за изпити в университета. Като цяло Жейн никога не е влагал мисъл в начинанията си, но за сметка на това имаше не лоша памет – беше способен да наизусти огромни обеми текст – Той между другото се хвалеше с този факт. Върхът беше на един изпит, когато, след като изрецитира лекциите, отнасящи се до падналите му се въпроси, беше попитан, за нещо по отвлечено. Жейн пробва стария си метод – да смутолеви нещо, разчитайки че насреща си има добронамерен преподавател, който ще му обясни, каквото трябва, а Жейн ще каже любимото си, „да, да точно така, това исках да кажа и аз.” Случаят обаче не беше такъв – изпитващият поддържаше тишина в ефира и търпеливо се усмихваше.
- Мммии... Знам за какво питате, но не мога да си го представя визуално на страницата в учебника - !?!
- Добре, колега, когато дойдете на есен пак, надявам се ще си спомните къде е на страницата.
След изпита Жейн сподели, колко несправедливо е бил скъсан, как преподавателят нищо не разбира и как вероятно Банджо си е взел изпита с връзки, защото бил много по-глупав. Колкото връзките на Банджо да нямаха общо с тъпото „визуално” оправдание на Жейн, той май не грешеше в случая.

Банджо не минаваше за умен, но си вярваше, че е тарикат. На същия изпит, беше успял да инкорпорира кратък компендиум на учебника от 900 страници върху конспекта си с твърд молив и микроскопичен шрифт. В резултат конспектът му изглеждаше като брайлово писмо, но по негово мнение изпитващият нямало да забележи. Изразих съгласие, че ако преподавателят беше сляп, може би нямаше да „забележи” - поне докато конспектът не попадне в ръцете му. И все пак Банджо си взе изпита – шанс или връзки – мога само да гадая. Все пак как точно е взет един изпит не е от голямо значение, но винаги ми е била странна завистта и злобата, която съмнителното вземане на изпит пораждаше у голяма част от колегите ми.

Не само Жейн и Банджо, но много други мои състуденти имаха изострено чувство за справедливост щом този или онзи си взел изпита по „втория” начин и се възмущаваха на висок глас от аморалността на такова поведение, но всички те негласно се съгласяваха, че несправедливостта има своите не толкова лоши страни, ако се касае до техните лични изпити.

Гражданинът Жейн в края на студентството достигна нови висини в умението да се приспособява. Той използваше безсрамно всяка възможност да наклони везните в своя полза. Най-напред той отработи сервилността и лакейството. Има три вида хора – първите искрено ненавиждат лакеите. Вторите – глупавите - им се радват, защото им е приятно да бъдат ласкани. Третите – най-гадните – са тези, които презират лакеите, но изпитват садистична наслада да наблюдават как им се умилкват. Гражданинът Жейн има проблем само с първата група. Неговата стратегия в живота е следната – да полиже малко дупари, за да подготви почвата. Да провери дали проблемът може да се реши с връзки. Дори да може, да продължи да лиже дупари. Да се оправдава с другите. И което е най-голямата му грешка - да се опитва да демонстрира превъзходство над тези, които смята за маловажни.

Най- долното ниво на Жейновата сервилност беше политическото раболепие. Голяма част от асистентите и професорите ни едновременно с преподаването бичеха и политика частно – т.е. бяха публични личности. Жейн се опитваше да получи дивидент и на този фронт. Жейн първоначално беше от СДС и аз самият съм бил свидетел как на семестриален изпит е опитвал да маскира невежеството си с политически аргументи. Питат го нещо конкретно и той има бегла представа, че специалистът А. се е изказал по този въпрос. Но А. не е от СДС, за разлика от препитващия, поради което тезата се измества в областта, колко заблуден е А., защото е комуняга и как питащият има много по разумна теория по същия въпрос.

В професионално отношение първата работа на гражданина беше сезонен продавач на палачинки в близост до град „О”. Не че има голямо значение, просто споделям този факт, намеквайки за любовта, която гражданина хранеше към сладката и как този сценарий напомня до някъде на приказката дето Мечо Пух и Прасчо започнали търговия с мед и свинско...

След като завърши университета гражданинът Жейн беше известно време безработен, след което стана държавен орган. Сега да не си помислите, че е станал кмет или министър председател, не е. Стана много нисш държавен орган. И все пак държавните органи със своята власт дават възможност на чиновника за изява. Жейн ми е разказвал с какво се занимава и как е решавал проблемите с пренебрежителна лекота. Част от историите направо изправиха косите ми с тяхната неправомерност, но гражданинът изтъкваше очевидната си некомпетентност като най голямо достойнство.
- Много мислих над проблема и накрая изведнъж се сетих... – то така мога да го пиша незаконно. – Жейн се аргументира.
- Да, ама не е незаконно, защото случаят не е същият - контрирах.
- И К’во кат’ не е – нали вече не е мой проблем, нашичкият ме постави на място.

При подобно отношение служител не би бил държан дълго на работа, но това не се спазва стриктно в държавната администрация. Жейн изкара още няколко години на службата си. За въпросната нисша длъжност регламентът е, че лице може да се заема до две години, след което ако заемащият не е повишен, следва да се освободи. Но Жейн се задържа и след срока. Да, накрая го изритаха, но не защото беше некомпетентен или защото не беше повишен, а защото... Се сбил на работното си място. Поводът бил много тривиален. Колегата на Жейн използвал компютъра му за лафче в ICQ с приятелките на Жейн (брей колко са били заети в работата). Двамата се сбили в присъствието на граждани, уронили престижа на властта... Менторката на гражданина, чийто задни части наподобявали в детайли устните на Жейн след честото им съприкосновение, пък тъкмо я били повишили и гражданинът се озовал на улицата без идея за насъщния.

След този удар на съдбата Жейн стана... брокер на недвижими имоти. Беше заел „уникалната” ниша на агент, продаващ имоти на британци, но за съжаление архаичният Шекспиров английски очевидно възпрепятстваше комуникацията с потенциалните клиенти та скоро Жейн се отказа. Докато още беше брокер обаче, съм го хващал поне 3 пъти да обяснява на хора, които не търсеха имоти, а по-скоро имаха солиден брокерски бизнес, че той още е на предишната си длъжност като „нисш служител”, но сериозно обмисля дали да не се махне и защо не му направят някаква оферта. Хо.

На скоро Жейн ми сподели, че бил започнал работа в известна фирма. Попитах го – как е успял да се вреди – въпросната фирма се слави с голямо текучество на кадрите, но и с изискване за много добро знание на чужди езици. Гражданинът ми отговори, че е получил мястото както винаги – т.е. с борба, с конкурс. Аз си направих вътрешно сепуко от смях, знаейки как той „винаги” се е борил, но го попитах за бъдещите му планове. Жейн ме осветли, че той е започнал работа във въпросната фирма от скука – той възнамерявал да се пенсионира скоро – на тридесет и третата си година, той бил милионер, защото бил реституирал окончателно огромните си наследствени имения и солници по Черноморието, така че въпросната службица била негов - по-скоро каприз от колкото ангажимент.

На него не му било нужно да работи, защото ако съм искал да знам, евреинът „Ь” бил обещал много парички, за да строят заедно и пр., но това не било нищо в сравнение с интереса на „Ъ” в съседство, който го молил, (знаел съм как те били конкуренти) той да му стане партньор.

Изобщо забелязал съм, че Жейн до такава степен е деградирал в илюзиите си и в майчините си думи, че сякаш си вярва сам. Ако днес общувам с него аз дори трудно ще разбера, какво точно има предвид. В комуникацията си Жейн е толкова деградирал – той е като един мини Симеон 2, изразяващ се главно с междуметия и наречия. Нормалният разговор е невъзможен и то не само заради бедния му речник. Той до такава степен е предъвкал комплексите си, и същевременно толкова се е опитва да ги избие, че живее в някакъв полуистински свят, в който той е много значима личност. Той се обръща към околните с шизофреничната нагласа, че общува с вътрешните си гласове. В разговор винаги ще спомене някой силен на деня и то със собственото му име, сякаш го познава от малък. И ако ти го попиташ коя е примерно Цола, за която до сега е говорил като родна сестра – той с презрение ще ти изсъска – че това е Цола от ГЕРБ, как си толкоз тъп да не знаеш....

Мдааа, още докато четях предишните глави, си представях, че Ж ще свърши на некое бюрце в некое ведомство, но съм удивена, че освен това не е изпрал малко парички на силните на деня. Колкото и да ми се иска да вярвам, че всеки човек е уникален, за съжаление клишета като гражданина Жейн се срещат все по-често по нашите ширини. Много се забавлявах, докато четох, но сега ми стана тъжно...