Понго inc. :: Клиент на такси

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.09.2007 21:04 - Клиент на такси

Автор: pongo Категория: Забавление

Прочетен: 6660 Коментари: 19 Гласове:

Всеки знае, че возенето на такси е като лотарията, защото никога не знаеш на какво ще попаднеш. Е, днес изтеглих най-печелившия билет.

Около десет часа сутринта. На стоянката до блока ми, където обикновено 7-8 бакшиша чакат лонг дистанс курс до Лондон или евентуално до Надежда, е пусто. Потропвам гузно с копита – и без това вече съм закъснял за бачкане с един час. Гледам недружелюбно хората наоколо – все пак са потенциални крадци на таксита.

Нервнича. Дали да се върна до вкъщи и да си повикам такси по телефона? Май не, това са си още 20 минути, а и отдалечаването ми от стоянката неминуемо ще предизвика появяването на половин дузина жълти автомобили, които за нещастие ще се магипортират докато спринтирам обратно.

Вече съм съгласен дори да ползвам услугите на „любимия” ми превозвач – ЕТ „С Божията помощ” – Някой си там (забравил съм името). Оглеждам се наоколо за изпълнителния директор на фирмата, който по съвместителство е и шофьор и диспечер. Засичал съм го да бере маргаритки в околността, но не и днес, уви.

ЕТ „С Божията помощ” е култова такси фирма. Уникалният й маркетингов подход включва: автомобилен парк от само една (Deus ex) машина; дегизировка на колата тип: „За едно евро”, но с малко различие в телефоните за връзка, и ценоразпис, на който посредством увеличително стъкло би могло да се разчете, че по-евтината тарифа всъщност е нощната. Всички изредени атрибути в своята цялост и най-вече наименованието, под което търговецът осъществява дейността си, събуждат инстинкта за самосъхранение у клиента, който не смее да предяви правата си и мълчаливо изчаква края на пътуването.

Теологичните ми размисли тук биват прекъснати от грубата действителност. Забелязвам такси. То се движи в обратната посока, но аз не съм вчерашен. Храбро се хвърлям насред движението и докато с котешки рефлекси избягвам връхлитащите бетоновози, тирове и други подобни МПС-та, на които мястото им е точно в центъра на града, сигнализирам с подвиквания, ръкомахане и свиркане на шофьора.

Той ме забелязва и прави обратен завой през двойната непрекъсната маркировка, като за да не се просна безславно на капака му, отскачам назад и едва не попадам под колелата на някакъв трабант. До тук добре. Мятам се вътре – няма тинтири-минтири от типа, „Шъ ма метнете ли до Еди-къде-си?” – щото разстоянието от 12 километра може да му се стори късичко.

„Карай!” - викам и чак сега забелязвам шофьора. Той е закръглен, да не кажа дебел, циганин с черна ковбойска шапка, украсена със сребърни мъниста. Липсва му само златен зъб. Приготвям се за незабравимо пътешествие.

„Пред нас са блеснали житата…” тананикам мислено, докато спираме да вървим нататък, в поредното задръстване. От дясно някакъв нещастен човечец се опитва да се включи в движението. Никакъв шанс – ние сме на път с предимство - но изведнъж: моят драйвър рязко се пресяга през мен, отваря прозореца и се провиква: „Ако дадеш едно лефче, ша та пусна, бате!”

Пуска човека да мине безплатно, явно има добра душа. Вървим нататък и ромът-бакшиш споделя, че не си струва много да се работи с тези задръствания, но със загадъчна усмивка ми разказва за предишните си клиенти.

Били чужденци. Отивали до Македонското посолство на ул. Оборище 7. На адреса любезен полицай ги уведомил, че посолството се е преместило на ул. Жулио Кюри. До този момент сметката била три лева, и моят човек съобразил, че ще вземе още около два лева по Цариградско (само пет сумарно), затова избрал следния маршрут: Свил по бул. В. Левски, после по бул. Руски, но вместо да продължи напред по Цариградско, минал в дясно по Евлоги Георгиев до НДК. Там хванал „Черни връх” докато стигнал „Кошарите”. От там поел по бул. Никола Вапцаров, надолу през Телевизионната кула и излязъл обратно на Цариградско шосе. Вместо да отбие на Плиска обаче, той продължил до отбивката за „Младост”. Там хванал бул. Александър Малинов като на Билата свърнал обратно към Дървеница. После продължил надолу до хотел „Москва”, където вече влязъл по Жулио Кюри. Сметката била шестнадесет и нещо, като едната клиентка си направила устата за ресто, но другата дала двадесетачка и казала „Тенк ю”.

Тази одисея се разказва с Омирова страст, сякаш не е измамил клиентите, а е постъпил благородно с тях. Циганска работа, или бакшишка. Продължаваме...

Приближаваме кръстовището на Околовръстното и Симеоновско шосе. Докато висим на светофара, моят драйвър се сеща какво му се било случило предишната вечер в Симеоново. Била го извикала някаква мацка, която била страшно изискана и красива и поискала да я „клеца”, но той не посмял. Не го питам защо, но се усмихвам тъпо от неудобство и това го окуражава да сподели друг сексуален спомен, когато някакво пияно момиче в Банишора също искало секс. Питам дали са били циганки. Казва – не.

Порим по Околовръстното като клипер при безветрие. Моят домакин очевидно има много познати. Жизнерадостно маха с ръка вляво, където безцелно се мотаят строителите на пътя (явно ще се строи до 2015 г.). Чат-пат подвиква надясно, където мургави труженици цепят дърва за огрев.

Наближаваме края на отсечката и движението се забързва. Изведнъж нашия забелязва с периферното си зрение метален предмет. Набива спирачки. „Ей, я това алуминий ли е? Чакай да си го взема, сигурно ще го шитна между шестотин и хиляда кинта”. Въпросното парче е капак от каросерията на самосвал, поради което обяснявам, че вероятно е стомана. Той се съгласява бързо, от което правя извода, че първоначалния стрес от находката е бил последван от внезапно отрезвяване.

Пак го отдава на спомени. Едно време бил в бизнеса с цветни метали (подозирам, че „бизнес” в случая е евфемизъм за противозаконно отнемане). Бил направил много манги навремето, но вече не го влечело, вече не бил млад. Но от друга страна и въртенето на геврека вече било незадоволително. Било невъзможно да се кара в София.

Вече почти стигаме. Повтаря, че в София е невъзможно да се кара и заявява, че аз съм му последния клиент за днес. Въртял от осем сутринта, а било почти дванадесет.

И сега равносметката: Бил изкарал около тридесет и осем лева: тридесет за наема на колата, пет лева за гориво и оставали два-три лева да се напие, така че денят му бил успешен.

Разделяме се. Щастлив човек.

Нагоре

Тагове: клиент,

Гласувай:

Подобни постинги

Сензационно! Бареков спал с Николета Лоз...
Преимущества и ползи от честният бизнес
НОВО!ВЕЛИКДЕНСКА ПРОМОЦИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ...

Следващ постинг

Предишен постинг

Гражданинът Жейн V

На Стависки ще му се размине, май

Коментари

1. 13obo - ffs
24.09.2007 23:05

Emi nqmam kakvo da komentiram ciganina. Vsi4ko koeto moje da se spomene e bilo spomenavano pone 100,000 puti do sega. Prosto...

Dobur post:).